Хиляди сайтове, книги, специалисти ежеднeвно ви засипват с препоръки за това как да гледате детето ви и не спират да ви обясняват колко е отговорна ролята ви. Съветите им са еднакви, неконкретни, банални, безполезни, рядко вършат работа и на всички отдавна ни е омръзнало да ги четем.

 Срещаме се с хиляди деца. Всяко от тях е различно. Познаваме децата. Не от книгите, а от контактите си с тях. Ще ви предложа конкретни начини на действие и поведение, които да накарат децата да правят това което искате от тях. Изискват усилия, постоянство от ваша страна, но..нищо хубаво не се случва за един ден.

  1.Всеки родител в по-малка или по-голяма степен се оплаква,че детето му "не го слуша". За да ви слуша то, първо трябва да го слушате ВИЕ. Какво имам предвид ли? Когато детето се научи да говори, то започва с часове на ден да ви обяснява и да ви пита хиляди различни неща и непрекъснато скача от тема на тема. Повечето родители нямат търпение да изслушват детето и да отговарят на тези въпроси, защото те са не са толкова важни. И това е една от големите грешки. Въпросите и щуротиите, които детето говори не са важни за вас, но са ВАЖНИ ЗА НЕГО. След като вие системно игнорирате въпросите и разказите му у съзнанието му се формира убеждението, че ТО не е важно за вас, щом значимите неща за него не ви интересуват. Когато детето стане на 11-12 години, то спира да споделя важните неща с вас, защото сте успели да го убедите,че те не ви интересуват и вече отдавна не желае да ви слуша, защото вие не сте го слушали, когато е трябвало. Запитайте се и си отговорете искрено "Слушахте ли сина ви, когато подробно ви обясняваше как камиончето му умее да лети и как Лео от костенурките нинджа обича да яде пица с шунка? А сещате ли се когато ви питаше, защо луната е жълта и кръгла, кой я е сложил на небето и защо кучето има четири крака и се плези?". Тук много родители казват "- Ох, ужасно изнеряващо е да отговарям на всички тези "безсмислени въпроси". Кой е казал, че лесно да си добър родител? Казано с едно изречение : "За да слуша детето ви, трябва първо вие да сте го изслушвате".

2. Когато детето стане тийнейджър, неизпълняването на част от основните му задължения се превръща в негово хоби. Обича да 'забрави" да си оправи леглото, да разходи кучето и дори да отиде на училище. От 10-ина задължения всеки ден се пропускат по 3-4, дори повече. Проблемът идва от това, че детето не може да разбере ЗАЩО трябва или не трябва да прави някакви неща. Не намира смисъла. Това, че вие го виждате не означава,че и с него се случва същото. Обясненията колко е важно да се спортува и да не се гледа в телефона по 10 часа дневно не вършат работа. Тийнейджърът има нужда от стимул. Трябва му мотивация. Необходими са морков и тояга. Предлагам ви една проста точкова система на за нарушенията и добрите неща, които прави. Взаимствах тази идея от начина по който пътна полиция наказва шофьорите за техните нарушения - колкото по сериозно е то, толкова повече точки се отнемат. Добавих обаче и положителни точки за добрите прояви в къщи. Дъщеря ми е на 13 год. и не ми беше трудно да измисля този метод и да го приложа. Уверявам ви,че работи и е лесно приложима. Отнема 5 минути дневно.

Първо направете списък със задълженията на детето ви. Разходка на кучето, подреждане на стаята, спортуване, лягане преди 23 часа и т.н. Определете ги вие. 

Неизпълнението на всяко от тях носи от 1 до 3 наказателни точки. По маловажните пропуски наказвайте с една точка, а по-сериозните с три точки. Нямам право да ви налагам кое е повече или по-малко важно. Това е изцяло ваша преценка.

Във всяка страница на една тетрадка най-отгоре запишете датата, а под нея задълженията, а детето трябва да се подпише пред всяко от тях след като го е изпълнило. Добре е да се запише и в колко  часа е изпълнено задължението.

Измислете и действия, с които детето да може да намалява натрупаните наказателни точки. Например измиване на чинните, пускане на прахосмукачката или някаква друга полезна работа. Всяко от тези действия премахва една наказателна точка.

В края на страницата създайте таблица и ежедневно сумирайте натрупаните точки.

За да бъде ефективна, тази система се нуждае от награди и наказания. Ако след 30-ия ден детето има по-малко от 15 наказателни точки му дайте обещаната награда. Може да е нещо, което обича - дрехи, маратонки, видеоигра или нещо друго. Ако няма такова нещо му предложете някаква парична сума като награда. Нека не е голяма, но да бъде достатъчна за да си купи нещо, което му харесва или да добави към спестяванията си. Тук някой хова казват "Не е хубаво да стимулираш детето си с пари или подаръци". Аз бих отговорил "А какво прави детето ви ходейки на училище? Учи за да може да работи и да печели пари, когато порасне, следователно основната причина то да прекарва по 5 часа на ден в училище са парите.

  Ако има натрупани повече от 15 точки, ще се наложи да временно да го лишите от нещо, което обича. Например отнемате му Плей Стейшъна или телефона за ден. Ако има повече от 20 наказателни точки, отнемете му любимото нещо за 3 дни.

Така пред него има две опции. Първата е да се научи ежедневно, а не само когато си поиска да изпълнява задълженията си и да получава по нещо което му харесва в края на месеца. Втората опция е да продължи да пропуска важни неща и да остане без телефон или видео игра за два, три дни.

Много е важно да изпълните обещаното в края на месеца. Дайте нагарадата, ако тя е заслужена или ако трябва да му вземете телефона, направете го.

Рано или късно тази система ще даде желания резултат. Детето ще започне редовно да чете, да си оправя леглото и да кара колело редовно, защото те вече ще се превърнат в навици.

Тук можете да ми кажете - това е много сложно, зает/а съм..нямам време..Времето за всички е еднакво количество - 24 часа. И вие определяте приоритетите си. Ако е ваш приоритет да имате адекватен контрол и здрава връзка със своето дете, тогава ще трябва да му отделяте ВРЕМЕ.

3. Проявявайте интерес към нещата, които са интересни на него. Ако например обича футбол, питайте го за любимия му отбор, дори самата вие да не понасяте футбола. Това подсилва връзката с детето ви. Дъщеря ми например се занимава с източни бойни изкуства. Аз лично, не ги харесвам и са извън разбиранията ми за спорт и изобщо за живота, но въпреки това подробно я карам да ми обяснява какво правят на тренивровки, как са минали състезанията и т.н. Когато стане на 12 тийнейджъра е изцяло обсебен от себе си. Така както преди 6-7 години сте била онази мама/татко без които не може, днес вече не ви възприема като нещо важно. Вие всъщност сте много важна за него, защото оцеляването и възпитанието му все още е във ваши ръце, но то не ви ВЪЗПРИЕМА като такива. И тази разлика е много важно да се разбере. Избягва ви, защото Аз-ът му се формира много ускорено, търси пространство и то иска един вид да се отърве от вас. Срамува се, че е било дете. Затова обича да се усамотява, а когато излезете навън то ходи на 3 метра от вас и за нищо на света няма да се покаже с вас пред приятелите си или обекта си на обожание. Всичко това са излюзии в съзнанието му, не се дразнете, а по интелигентен начин поддържайте връзката си с него. Когато ви поиска съвет или има проблем се отнесете сериозно, защото в неговия ум, проблемът наистина е сериозен. Бъдете му приятел.